КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ НАУЧНАТА БИОГРАФИЯ
на
проф. ЙОРДАН НИКОЛОВ ШОПОВ, к.и.н
Проблемът “Исторически знания – формиране и
функциониране на историческото мислене” е непреходен и негов откривател и
прокламатор е Учителят.
През
1962 г. Учителят на учителите е асистент по методика на обучението по
история в Историческия факултет на Софийския университет. През 1973 г. защити
дисертация за кандидат на науките на тема “ Фашизмът и българското
училище през втората световна война”, като през този период се занимаваше и с
проблема за самостоятелната дейност на учениците при преподаването на
история в средните училища и формирането на умения и навици у тях по време на
процеса на обучението по история.
След този период написа курс от лекции
в областта на методологията на историята, както и върху преподаването на
историята в средните училища, на
историческите знания и влиянието на обществените науки върху мисленето на
съвременните поколения . Основно направление на неговите методически
изследвания представляваха уменията и навиците, които се формираха у учениците
при усвояването на историческите знания. В тази насока бяха посветени и няколко
публикации. Под тяхно влияние МП ( тогава – МНП , бел. ред.) в РБ
включи в учебните програми специални уроци, наречени “уроци-упражнения”,
чрез които учениците придобиваха познания върху основните теоретически и
методологически постулати на историческата наука. Чрез тези познания се
улесняваше самостоятелната познавателна дейност на учениците, както и
формирането на съответните умения и навици.
Наред с разнообразните
проблеми върху организирането на учебния процес, върху структурните въпроси на
уроците, вниманието на Учителя бе насочено и към изясняване на особеностите на
историческото познание и тяхното отражение
върху обучението. Още в дисертационния си труд през 1973 г. Той установи много
важни закономерности при изграждането на трайни психически процеси у учениците
при определен начин на обяснение на обществените явления и интерпретация на
историята и другите обществени науки, свързани със състоянието на обществото.
След като през 1976 г. Учителят бе избран за доцент по методика на
обучението по история, той продължи да изследва проблема за усилване и
регулиране на възпитанието на учениците чрез исторически знания, което засяга не
само методическия инструментариум, но и структурата на учебното съдържание,
разположението на учебния материал. А формирането и развитието на
историческото мислене, както и неговата роля за осъществяване на възпитателните
задачи на историята, зае особено място в творческата траектория на
Учителя.
Друго важно направление в неговата
научна дейност е националноосвободителното движение на българите след 1878 г.,
историята на освободителните борби на българския народ в края на ХІХ и началото
на ХХ в. В Македония и Одринско. В тази област също има редица публикации,
съавтор е на три учебника по национална история и редица методически пособия.
Към този период е вече автор на около
50 научни работи.
/ с л е д в а/
А ЕТО КАК ИЗГРАЖДА ПРЕДСТАВАТА ЗА СЕБЕ СИ
САМИЯТ УЧИТЕЛ:
А В Т О Б И О Г Р А Ф И Ч Н И Б Е Л Е Ж К
И
от проф. Йордан Н.
Шопов, преподавател
по Методика на
обучението по история в ЮЗУ-Благоевград и
поДидактика па
историята в СУ
Роден съм в Петрич през 1930 г., където завърших средното
си образование. В Софийски» университет следвах история, след което в продължение на 7 години бях учител по история,
по география и по психология От 1959
до 1962 г, бях училищен инспектор и от тогава
насам съм преподавател по Методика на обучението но история. В Софийския университет получих
последователно известните у нас научни
звания, асистент, доцент и професор. Доктор
съм по история /кин/ от 1976г.
Автор съм на четири учебника по История
на България. Последното издание бе преведено на
японски език. Общо по направление на историческото
образование имам над сто публикации, а но
история повече от 50.
По отношение на
Родинознанието съм участвал в колектив на два
учебника за 4 кл. Но най-важното ми произведение е концепцията за обучението по Родинознание, която защитих пред ВУС при МНО през 1982 г, заради която получих особена награда. Тя измести традиционната идеологическа рамка за родинознанието
с последния вариант, основан на темите Знаме на мира. В известно отношение тази концепция, въпреки големите промени от "многото бабувания", продължава до днес.
/ следва/
