Югозападен университет ”Неофит Рилски”

Правно-исторически факултет

 

 

KУРСОВА РАБОТА

 

по

 

История на изкуството

 

тема:

 

Живот и творчество на Караваджо (1571-1610 г.)

 

 

 

 

 

Изготвил:                                                             Проверил:

Надежда Николаева Даманова                          Проф. Христова

специалнос История

II-ри курс /учебна 2007-2008 г./

Фак.№0606031

 

 

 

                                    

 

            В променните условия от края на XVI и началото на ХVІІ век в европейското изкуство се налагат индивидуални художествени стилове, общото за които е реалистичното изобразяване на действителността без посредничеството на идеални норми и възвишени преобразувания. Именно през XVІІ век се налага самото понятие стил, с което се означава индивидуален маниер да се мисли, пише и рисува. 

            За родоначалник на извънстиловата линия в изкуството на XVII век се смята гениалният италиански живописец Микеланджело Меризи (1571-1610), наречен Караваджо на името на родното си място край Милано. Той завършва образованието си при един незначителен милански живописец и около 1590 г. се преселва в Рим, където работи като помощник на различни художници, преди да започне да твори самостоятелно. Караваджо е художник с огромен творчески потенциал, какъвто отдавна не се е изявявал в Италия. Успехите си той дължи не толкова на своите учители, колкото на неукротимия си темперамент, а творческата му независимост се обяснява до голяма степен  с  обстоятелството, че той и в живота си не може да си намери място. Съдбата му на художник е белязана от непрекъснати житейски конфликти. От 1600 г. в съда са подадени редица жалби срещу него: първата за удари с шпага, втората за обида, третата за това, че залепил чиния с ядене върху лицето на един сервитьор в гостилница, а последната от 1606 г. е вече за убийство на някои си Ранучо Томасони след разпра при игра на топка. След като получава смъртна птисъда, Караваджо е принуден да избяга от Рим и прекарва остатъка от живота си в бягство. Първо отива в Неапол, после прекарва няколко години в Малта, преди да се завърне за кратко отново в Неапол. През 1610г. е помилван от папата. На път обратно към Рим Караваджо умира, едва тридесет и пет годишен, с надеждата да получи опрощение.

            Изкуството на Караваджо прилича на живота му: то е необуздано, пълно с чувство, безрадостно и без усмивка. Неговият създатал идва от недрата на народа и заради това в творенията му липсва идеализираната красота на дворцовата живопис или пък мистицизмът на стенописите от йезуитските черкви. В картините му живее, действува страда или умира народът на Италия, такъв какъвто художникък го среща по време на безкрайните си странствания. И дори най-религиозните образи- Христос, Богородица, апостолите и светците се превръщат в живописта на Караваджо в портрети на срещнати хора.

            Ранната картина на Караваджо ”Гледачка” спада към жанровите сцени, каквито до този момент Италия не познава.Такива жанрови теми в живописта разработват дотогава само нидерландските живописци. Макар тази строга сцена да изглежда фрагментарна, в изграждането и личи строга закономерност. В нея преобладават закръглените форми и плавните контури (особено шапката и наметалото на младежа), почти както при Рафаел. Всичко това придава на жанровия мотив значимост и завършеност.

            За разлика от холандците на XVI-XVII век в картината на Караваджо почти няма същинско повествование, литература. Той се интересува не толкова от това което става или предстои да стане, колкото от самите улични типове: гледачката с белия и тюрбан и особено контешки докарания младеж с голяма шапка с пера. Двете фигури са изписани изразително и ярко. Страничното осветление подчертава пластичността им.    Караваджо подчертава контраста между светлите и тъмните цветни петна и преднамерено разполага тъмните предмети на светъл и светлите на тъмен фон. Така той засилва предметността на всичко изобразено в духа на ренесансовите майстори.

            През 1599 г. Караваджо получава поръчка от църквата ”Сан Луиджи деи Франчези” в Рим за цикъл от три картини на тема ”Животът на апостол Матей”. Едната карина - ”Апостол Матей пише, направляван от ангел” (унищожена по времето на Втората световна война) представя Матей като възрастен неграмотен селянин с гола глава и с набръчкано от напрежение чело. Матей смаяно следи как ръката му пише, движена от ангела (ил. 1). Тази трактовка на картината кара възложителите да се откажат от нея и да настояват за по-различно изпълнение на останалата част от поръчката. Караваджо прави втори вариант на тази тема, в който апостол Матей вече пише сам, вдъхновен от ангела, който само му показва какво и как да пише (ил. 2). Третата картина ”Призоваването на апостол Матей” днес е сред най-прочутите произведения на изкуството в Рим. Караваджо изобразява обикновено тъмно мазе, осветено от сноп светлина, идваща от вратата (ил. 3, фрагмент). Митарите (данъчните) броят събраните пари. Сред тях е и Матей. На вратата се появяват Христос и Петър, който сочи към Матей. Персонажите в сцената имат облика на обикновени хора от улицата, в които няма нищо евангелско. Реализмът на Караваджо сред морето на бароковия маниеризъм е просто поразителен. Той е същински бунт срещу мистицизма на властващата църква и е първото стъпало към търсенето на някакъв друг стил в живописта. Най-необикновеното нещо в картините на Караваджо е светлината.Тук тя не е сфуматото на Леонардо, омекотяващо контурите на нещата, нито пък лъчът, подчертаващ колорита у венецианците, а средство, чрез което майсторът кара формите на своите фигути да кристализират в пределно ясна линия. И това е като че ли най-голямото художествено откритие на епохата.

            Измежду прочутите творения на Караваджо ”Полагане в гроба”(1602-1604 г.), което се пази днес във Ватиканската Пинакотека, заема едно от първите места. То е грандиозна картина, пред която зрителят занемява. Всичко в голямото платно е предадено вярно и правдиво- без никакъв опит за идеализация. Мъртвият Христос е мъртъв човек. Обикновен мъртъв човек с мускулесто тяло и толкова. Хората около него не са свети люде, а хора от народа с груби и напукани ръце, с лица, каквито майсторът е срещал из своя житейски път. Единствено образите на момичето и вдигналото нагоре ръце момче са огрени от хубостта на своята младост. Цялата композиция е изградена върху тъмен фон и багрите и са в кафяви приглушени гами, но въпреки това обилната светлина, която залива човешките фигури, я прави жива, раздвижена и драматична.

            Сред шедьоврите на художника е и ”Смъртта на Мария” (1606 г.). Днес картината се пази в в Лувъра, Париж. Тя е поръчана за една от църквите на Кармелитаните. Подпухналото тяло на мъртвата жена, изобразено върху картината, няма нищо общо с възвишените изображения на тази традиционна тема. Трактовката на образа е съвършено неприемлива за отците кармелити и те отхвърлят картината.

            Извън религиозните картини Караваджо оставя доста битови сцени и натюрморти. Неговите ”Плодове в кошница” притежават такава внушителна, може да се каже монументална сила, каквато нито един майстор преди Курбе и Сезан не съумява да предаде на своите натюрморти.

            Караваджо оставя и редица свои автопортрети, сред които най-известен е тъй наречения ”Болен Бахкус” (1593-1594 г.). Той се съхранява в римската галерия Боргезе. Последният му автопортрет е в картината ”Давид с главата на Голиат” (1610 г.), която също се пази в галерия Боргезе. Главата на мъртвия Голиат- това е самият Караваджо. Рисувана в Неапол, картината е изпратена на кардинал Шипионе Боргезе, племенник на папата, вероятно с молба да се застъпи за помилването на художника. Скоро след това Караваджо умира.

            Караваджо не е от ония щастливи гении, чието изкуство дава на хората радост и утеха, не е художник, който оставя зрителя равнодушен. Той винаги е будел, пък и сега продължава да буди възхищение у едни и възмущение у други. Неговият гении завладява отведнъж зрителя със стихийната си сила, а от друга страна, го отблъсква с резкостта и дори грубостта на своите прояви. Караваджо не успява да създаде възвишени образи, каквито виждаме в картините на Мазачо или Микеланджело, и въпреки това неговото творчество оказва силно въздействие върху развитието на италианското и на цялото европейско изкуство. През XVII век в Италия има множество художници, които с по-голям или по-малък успех разработват онези теми, които Караваджо въвежда в изкуството. В най-значителните европейски страни- Испания, Холандия и Франция, се появяват многоброини негови последователи. Всички големите майстори на XVII век пряко или косвено изпитват въздействието от творчеството на Караваджо.

 

Ползвана литература:

Джансън, Х., Джансън, А. История на изкуството, Елементи, 2006.

Христова, Нина. Образът на историята в историята на изкуството, Благоевград, 2006.

Тенев, Драган. Чудната история на изкуството, София, 1982.

Алпатов, Михаил. История на изкуството, том ІІІ, София, 1982.