РЕЦЕНЗИЯ
на хабилитационния труд “Образът на историята в историята на изкуството”
на Доц. Нина Христова,
кандидат за професор по методика на обучението по история
На обявения конкурс има само един кандидат - Доц. д-р Нина Христова, за нуждите на Благоевградския университет. От 1984 г. тя е кандидат на педагогическите науки. Понастоящем е доцент и преподава история на изобразителното изкуство. Автор е на 45 нови книги и от утвърждаването й като Доктор по педагогика, тя свързва творчеството си с проблемите на историческото познание. Това познание тя обвързва плътно с цивилизацията, което последователно е част от учебното съдържание. В същото време, случайно или не, тя не се отклонява от максимата, че методиката на обучението по история разработва въпроса за учебното съдържание на историческото образование. Освен това, тя се оказа и единствен преподавател във Вуз-овете в страната ни, където се преподава синтезно История и История на изкуствата.. Като изключим Благоевградския университет, никъде на друго място не се преподават така взаимно тези две дисциплини -историята на изкуството с историята на човечеството.
В този смисъл, творческата и научна дейност на Доц. Нина Христова, изгражда фундамента на дисциплината - История и култура. Както е известно, такъв предмет се заложи в Министерството от няколко години за средните училища.
С представения за рецензия фундаментален труд, История и история на изкуството, намери своето адекватно покритие и в областта на методиката на тези дисциплини.
Накратко, този труд отговаря на изискванията за Докторска дисертация и носи в съдържанието си основите на необходимите познания за преподаване и за възпитание на студентите и учениците.
Ще ги представя тук в няколко направления.
1.С проблемите и художествените репродукции, авторката съумява да представи реалния живот в миналото, но нека отбележа, че картината, която имаме чрез изкуството, е многократно по-силна от действителността. Докато традицията представя схематично живота на царете, на парламентите, климата в дворците, войните и т.н., художествената картина ни въвежда, както е известно на всички, най-плътно до самия живот. Освен това, с художественото творчество, ние не само свързваме абстрактните представи от политическия живот на хората, а се приближаваме плътно до начина на живот на хората. Известно е, че в съвременното историческо познание се дава преднина на историята на ежедневието, за живота на индивидуалния човек, за неговите страсти, за мотивацията на общностите. И така, синтезът на новата дисциплина - История и история на цивилизацията - има многократно по-сложни задачи, отколкото самата история и историята на изкуството. Така се поставят основите на новото цивилизационно възпитание на поколенията.
2.Проблемът за синтеза на различните дисциплини в историята възникна най-напред във Франция, в школата на Марк Блок. Ето вече сто години в почти всички модерни общества, синтезът се възприе като водеща линия в историческото образование. В Щатите - История и Социология, в Германия - История и Политология, в Западните страни - История и изкуствата. Ето по тази пътека върви изследването на доц. Нина Христова.
3.На трето място, в дисертацията на д-р Христова, дебело се подчертава новият фундамент за историческото възпитание и образование. Той не само задълбочава обучението, но дава много големи възможности за ново историко-културно възпитание.
За да се види още по-ярко ролята на дисертационния труд, ще разширя основанията за това със следното
В новите учебни програми по история и цивилизация, изготвени в съответствие с приетите Държавни образователни изисквания за учебното съдържание, изучаването на европейското културно наследство заема водещо място, като за целта е обособено специално ядро “Национално и световно историческо и културно наследство” (ДВ бр.48 от 13.06.2000г.)
Прилежащите към него стандарти включват изучаването на:
vвзаимните влияния между култури и цивилизации
vрегионалните особености на културното развитие на отделните общества
vнационалното и европейско културно наследство и пр.(Учебна програма по история и цивилизация за Х кл.- Диалогът в историята, 2001, №2, с.7)
Една от целите на обучението по история е “да формира съзнание за контактите на българското общество с останалите европейски народи, които допринасят за утвърждаването на неговата традиционна европейска културна индентичност ”(ВИЖ Учебна програма по история и цивилизация за Х кл - Диалогът в историята,2001,№3,с.7)
Тези цели изискват актуализиране и на програмите, на съотношенията в съдържанието и методите на обучението на студентите от специалност “История” в университетите. Единствено чрез едно обмислено и целенасочено обогатяване на познанията по история на цивилизациите, респ. По история на изкуството, представляваща най-ярко отражение на историята на цивилизацията, студентите-историци могат да посрещнат новите изисквания на обучението по история в училище. В това отношение Историческият факултет, а по-късно Правноисторическия факултет на ЮЗУ “Н. Рилски”- Благоевград, има богат опит - тук още със създаването на специалността в програмата са включени отделни дисциплини в определена последователност, които дават систематизирани познания по история на изкуството. От сега действащите програми единствено на обучение по История в Шуменския, Пловдивския, великотърновския и Софийския университет, единствено във Великотърновския е предвидена дисциплината “История на изкуството”, но като избираема и в обем 30 часа лекции. (В Софийския университет “Св. Кл. Охридски” в по-старите програми също е имало дисциплини по история на изкуството).
В представената система е направен определен подбор на художествени произведения, който се опира на няколко мотива. Първо, подбрани са произведения, утвърдени като представителни за историкохудожествени процеси, както и за сравнителен анализ. От тази позиция подборът е аналогичен на този, който използват и преподаватели в други страни. Например, в представянето на италианското изкуство от епохата на ренесанса са подбрани и съпоставени: произведения на Джото и средновековната традиция, следвана от Мартини (за Проторенесанса) в живописта и произведения на Брунелски (архитект), Донатело (скулптор), Мазачо (живописец) за Ранния Ренесанс (първата половина на ХV в.). Същият подбор и подход е следван, напр., при представянето на историята на ренесансовото италианско изкуство от авторките Betty Hennessey и Rita Perry в един американски сайт за художествено образование (http: //edweb.sdsu.edu/courses). Репродукции на живописни произведения на двамата се използват както за онагледяване, така и за самостоятелна работа на студентите в семинарите и съответно и за текст на контролни и изпит. Друг мотив е професионалната насоченост на студентите към историята: в подбора на произведенията акцент е сложен върху портрети на исторически личности, произведения на историческа тема и произведения, в които се осветлява историческо събитие, познанието за което е предадено чрез специфично субективно художническо отношение: напр. Портретите на членове от няколко поколения на семейство Медичи, управлявало Флоренция през ХV в., които са включени в картината на Ботичели “Поклонение на влъхвите”, “Предаването на ключовете на Бреда” на Веласкес, “Влизането на кръстоносците в Константинопол” на Дьолакроа. Особено значение имат тук специалните разработки: образт на Наполеон в поредица портрети, анализът на връзката между сюжет и художествено значение в групи паметници от античността (надгробните релефи, монетите).
Искам да обърна внимание на едно обстоятелство. В някои европейски страни, като Италия, напр., дисциплината в средните училища се нарича “История” а не “История и цивилизация”, но в нейните съдържателни рамки са включени произведения на изкуството, осветляващи отделни исторически личности, събития и исторически установени отношения между действителност и нейното отражение и възпроизвеждане в изкуството. Но в програмите на училищата е включена отделна дисциплина “Художествено възпитание”, в която произведения от отделните етапи на цивилизацията се разглеждат във връзка с исторически детерминиращите ги обстоятелства. Например, връзката между изкуство, религия и действителността в рамките на цивилизацията на Египет, връзката на жеста в художественото произведение със словото във византийската и ренесансовата живопис. Един друг подход е подборът на творби, в които има отчетливо пространствено решение и позволяват да се разгледа проблемът човек-пространство (вкл. и социално, историческо или друго). Подобен подход се използва в образованието на други страни.
Би могло да се желае или очаква експериментиране в подбора на репродукциите. Трудно е, обаче, това да се очаква на рамките на учебния процес във висшето училище, където до голяма степен ефектът от формиращите аспекти на приложените методи и експерименти са акумулирани в крайния резултат - изпитите. Именно тук може да се наблюдава на практика положителната страна на приложената методическа система: изпитните резултати по история на изкуството на студентите през периода 1999-2005 са значително по-високи от тези на студентите от периода 1990-1996 г.
Включването на българското изкуство в съпоставка с европейското също отговаря на назрели необходимости в образованието. Идеята за международен обмен при изучаването на европейското културно наследство възниква във Франция през 1982 г., а приложението й в други страни започва в 1989 г. Обучението включва формирането на класове от ученици от различни страни с изразен интерес да изучават по-задълбочено археология, история, езици, изкуство, музика, театър. Това е един добре реализиран проект, в резултат на което Съветът на Европа издава сборник с докладите на участниците, където те споделят практическия си опит при работа по проекта. Популярен пример за приложение на модерните технологии в интеркултурното образование е т.нар. “Виртуално училище на европейското културно наследство”, осъществявано по международен проект с продължителност 2002-2003 г. Инициатор на проекта е Испанската конфедерация на образователните центрове, а нейни партньори по проекта са фондация “Европартньори 2000” (България), Техническият колеж от гр. Лудвигсхафен и Нортън Колеж от Радсток (Англия). В рамките на проекта културното наследство се схваща в неговия най-широк смисъл - включени са не само паметници на културата, но също така и забележителни личности, допринесли за развитието на европейската хуманистична традиция, достиженията на духовната култура, политическите и икономическите трансформации в Европа. Създаденото уеб базирано училище представя теми, групирани в няколко раздела: Ренесанс, Личности, Култура, Трансформация и исторически промени. Тук може да се научи за хора, оставили отпечатък върху своята епоха, за влиянието на туризма за премахването на бариерите след Втората световна война, за промените в Източна Европа или да се разгледат творбите на известни представители на европейското изкуство.
Проф. Йордан Шопов
